Отпечатъкът, който Кевин Де Бройне остави в Манчестър Сити

Новината, че това ще бъде последният сезон на Кевин Де Бройне като играч на Манчестър Сити, не е изненада. Но все пак носи тъга. Да гледаш Де Бройне в най-добрите му дни беше едно от най-вълнуващите преживявания за всеки фен на футбола.

Похвалите, които ще получи, ще бъдат напълно заслужени. Сити със сигурност ще му отдаде дължимото през следващите месеци. Дори феновете на противниковите отбори вероятно ще направят същото, когато той започне прощалната си обиколка. Повечето хора ще признаят, че той е сред най-великите в историята на Висшата лига.

Известно е, че не всеки е очаквал белгиецът да се развие така. „Просто не го виждам“, каза Пол Мърсън, когато Сити подписа с него. „Не виждам как този играч струва 50 милиона паунда“. Фил Томпсън се съгласи: „Напълно безумно. Добър е, но велик ли е? Хайде стига“.

Но Де Бройне вече беше свикнал да опровергава скептиците. Благодарение единствено на програмата на Белгия за късно развиващи се таланти, талантът му бе развит. Бившият директор на академиите в страната, Ерик Абрамс, призна това в интервю.

„Ако бяхте дошли на тренировките, гарантирам, че щяхте да кажете: Окей, момчето има нещо, но за мен не е изключителен. Някои от клубовете ни дори го бяха изгонили от академиите си“, споделя той.

Щом Де Бройне израсна физически, талантът му изпъкна. Стана шампион с Генк, което му донесе трансфер в Челси, но нетърпението му да получи ключова роля го отведе под наем във Волфсбург, където бе избран за Играч на сезона в Бундеслигата.

В Сити светът видя най-доброто от него — завършен футболист, истинска стихия. Технически изключителен с двата крака, една трета от головете му във Висшата лига са с привидно по-слабия му ляв крак — спомнете си само онзи снаряд в горния ъгъл срещу Челси.

Това беше един от 29-те му гола извън наказателното поле. През последните 15 години никой не е вкарал повече голове от разстояние във Висшата лига. Отборите се защитаваха дълбоко срещу Сити, но с Де Бройне в състава, това не помагаше особено.

Ако Давид Силва беше естественото въплъщение на стила на Гуардиола от Барселона, Де Бройне го преосмисли за Висшата лига, комбинирайки контрол върху играта с физическа мощ, с която доминираше на терена.

При по-бавно темпо, креативността му вадеше Сити от трудни ситуации. Но когато темпото се вдигаше, той бе в стихията си — дълги години бе типичен бокс-ту-бокс играч. Макар че можеше да се появи навсякъде по терена, имаше и свои любими зони.

Терминът „полупространство“ вече е добре познат — онези канали, откъдето се подават диагонални центрирания в наказателното поле, без да е нужно да се надбяга защитата. Нямаше нужда Де Бройне да пробива, той караше топката да го прави вместо него.

Така се роди „зоната на Де Бройне“ — скоростта и траекторията на центриранията му, които всъщност приличаха повече на пасове, разбиваха всяка защита. „Вече стигаме дотам, че не можеш да позволиш на Де Бройне да влезе в тази зона вдясно,“ каза Гари Невил. „Толкова е добър“.

Но да знаеш за това и да го спреш са две съвсем различни неща. А Де Бройне продължаваше да създава. Статистиките са впечатляващи. Разбира се, той оглавява класацията за асистенции от момента, в който подписа със Сити, благодарение както на футболното си дълголетие, така и на постоянния си блясък.

Но още по-интересни са дълбоките статистики показатели. Създал е 194 големи голови шанса във Висшата лига за Сити — с 65 повече от който и да е друг. Само четирима играчи за този период са опитвали дори половината на броя ключови подавания като него.

Дори под ръководството на треньор, за когото запазването на владението е мантра, Де Бройне остана рисков играч, готов да загуби топката в името на магията. Гуардиола го прие, защото това носеше победи — и титли.

Първата титла във Висшата лига под ръководството на Гуардиола нямаше да бъде спечелена без него. По-късно ролята му намаля, но тогава беше безпощаден. Пропусна само един мач от първенството и започна като титуляр в 36 от тях.

Играч на сезона на Сити четири пъти, и още повече пъти в идеалния отбор на Висшата лига, той често беше водещата сила. Финалите в Шампионската лига не бяха благосклонни към него — два пъти се контузи рано, но все пак вдигна трофея през 2023 г.

Оттогава насам силите му започнаха леко да отслабват, самият Де Бройне призна, че времето не чака никого. Но уменията му остават. Дори този сезон, никой друг във Висшата лига не създава голови възможности толкова често, колкото той, когато е на терена. Винаги носи магията в себе си.

Но най-дълбоко в паметта ще останат спринтовете му, съчетани с финес. Той можеше да доминира със стил, да върши черната работа, но и да удря топката така чисто, както малцина някога са го правили. Той си тръгва като легенда на Висшата лига.

Участието в хазартни игри крие риск от развиване на зависимост! Можете да намерите информация за отговорния хазарт и методите за справяне с рисковете от зависимост на https://mrbit.bg/bg/info/play-safe и на https://nra.bg/wps/portal/nra/gambling/responsible.gambling