Ритуалите на „Дал’Ара“, танците и поздравите на Сапуто. Тайните на киното в Болоня

Знае се, че в историята има и такива, които са печелили титли въпреки липсата на приятелство или топла атмосфера в съблекалнята. Но факт е, че днешната Болоня е това, което е, и благодарение на алхимия, изграждана с времето – между тези, които са били, и тези, които са сега, между хората и отбора, между многобройните компоненти. Често нещата идват без да ги търсиш – инстинктивно. И така виждаш как Винченцо Италиано рита топката към агитката, но и към трибуната след мача; как хората пеят песни на Кремонини и Дала заедно с играчите; как целият отбор след всеки мач отива при агитката, за да направи снимка на радостта; как след мача се танцува на преработена версия на „Sister Act“ или, преди това, се удря по платнището на тунела под звуците на Daft Punk, докато Сапуто поздравява своите „актьори“ един по един. Това е Болоня днес: не толкова суеверни ритуали, а ритуали, които се споделят. „Тук атмосферата е невероятна и зареждаща – казва винаги Италиано – и момчетата знаят, че трябва да я поддържат с представянето си“. Всичко е красиво и добре? Така е, каквото и да стане.

Групата днес е родена и от остротата на миналото: момчетата, които преживяха трагедията и предишните стъпки със Синиша Михайлович, несъмнено са развили чувствителност към обединяващи ценности и са ги предали на онези, които дойдоха след тях. Или така, или така – идеално е изписано на входа на Кастелдеболе: не като принуда, а като хубав път. „През годините – казва Де Силвестри – се създаде модел „Болоня“, в който всеки влиза и бързо се разпознава“. Самият Де Силвестри е така нареченият „Welcome manager“: с всяко ново попълнение – обиколка в центъра на града, кафе и разказ за Пиаца Маджоре, Седемте църкви на Св. Стефан и т.н.

Но атмосферата, създадена на „Дал’Ара“, е нещо, което всеки, който я е усетил дори веднъж, би искал да преживее отново. Преди мача думата в съблекалнята не е само на треньора – понякога говори и самият Де Силвестри, или Скорупски. Фройлер също говори. Преди загрявката отборът се събира под разтегателния тунел: когато зазвучат Daft Punk с „One More Time“, платнището се превръща в нещо като под за танци, върху който целият отбор танцува поне минута. Музиката беше нещо, което Италиано не приемаше в съблекалнята: но когато дойде в Болоня и видя обединението около една песен, той я прие, дори казвайки: „Ако не чуя музика в съблекалнята, аз сам ще я пусна“.

Във всичко, което се случва преди мачовете, участва и Джоуи Сапуто, който чака пред тунела целия отбор: поздравява ги преди и ще ги поздрави и след мача, независимо от резултата. Постоянно присъствие, в сравнение с миналото, когато беше по-често в Монреал, отколкото в Болоня, направи разликата. След мача има и ритуала „Yesss“, измислен от Бойкема и Ебишер, който обхвана целия отбор: застава се пред телефона, симулира се разсейване, а след това всички едновременно казват „Yes“. И хоп – в социалните мрежи.

Но следмачовите ритуали не свършват дотук: с „Булгарели“ зад гърба се прави традиционната снимка, която преди се правеше в съблекалнята. После, напоследък, звучи „I will follow him“ от „Sister Act“ – започват наведени, след което вдигат ръце и се раздават пред и заедно с агитката. А вечерите? Когато е възможно: например в „da Nello“ на Монграгпа или в „Bottega di Franco“, но не само. Задружие, приятелство, уважение, дори братство – всичко това се корени в успехите, които рособлу постигат напоследък.

Участието в хазартни игри крие риск от развиване на зависимост! Можете да намерите информация за отговорния хазарт и методите за справяне с рисковете от зависимост на https://mrbit.bg/bg/info/play-safe и на https://nra.bg/wps/portal/nra/gambling/responsible.gambling